На 1-ви ноември отбелязваме Деня на народните будители. Един ден с особена, изключителна, неповторима стойност за нас. Това е ден, в който почитаме паметта на българските просветни дейци и революционери, в който благодарим на всички онези, посветили живота си за въздигане на националния дух.
В освободената от Османско робство България, интелигенцията и масовият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села пожелали да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщавали улици, читалища и училища на тяхно име. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои, посветили себе си на България.