На 22 септември България отбелязва една от най-значимите дати в своята история - Деня на независимостта. На този ден през 1908 г. страната ни официално заявява пред света, че е напълно свободна и независима държава. Празникът е символ на националното достойнство, смелостта и стремежа на българския народ сам да определя съдбата си. Той ни напомня за историческия път на България към пълния ѝ суверенитет и за хората, допринесли за осъществяването на този идеал.
След Освобождението през 1878 г. България продължава да бъде формално зависима от Османската империя. Берлинският договор определя страната като автономно княжество, което ограничава възможностите ѝ да води напълно самостоятелна външна политика. През есента на 1908 г. се появява благоприятен момент за промяна. На 22 септември във Велико Търново, в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, княз Фердинанд I прочита Манифеста за обявяване на независимостта. С този исторически акт България отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, а князът приема титлата цар.
Старата българска столица не е случайно избрана за мястото на обявяването на независимостта. Велико Търново е свързано с величието на средновековната българска държава и с управлението на Асеневци. Провъзгласяването на независимостта именно там подчертава приемствеността между историческото минало на България и възстановената ѝ държавност.
Независимостта на България е призната от Османската империя и Великите сили през 1909 г. Десетилетия по-късно, през 1998 г., 22 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание.
