Съединението на Княжество България и Източна Румелия се празнува ежегодно на 6 септември. Това е един от офицалните празници в Р. България, които са неработни през годината.
Пловдив (столицата на провинцията на Османската империя Източна Румелия) е центърът на празненствата по случай този национален празник. В центъра на града под тепетата обикновено има заря и военни въстановки, когато се чества.
На 6 септември 1885 година Източна Румелия излиза от границите на Османската империя и се съединява с Княжество България. БРЦК организира множество бунтове в южнобългарски градове и села, така че османските власти в Пловдив да бъдат свалени от власт. Княз Александър I Батенберг ратифицира присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и така 6 септември влиза в историята на България.
Княжество България, Източна Румелия, като автономнна област под властта на султана и Македония, която остава в Османската империя. Така е разпокъсана Санстефанска България на Берлинския конгрес, няколко месеца след Освобождението. Въпреки разделението обаче, социалните, икономически и културни контакти между Княжеството и Източна Румелия не прекъсват. Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) е създаден с едната цел:
„Задачата, която си поставят, е обединение, съединение на всички български територии разпокъсани след конгреса. Неговия талант – на Захари Стоянов, като публицист, журналист, е достатъчен, за да разбуни духовете. Има и чисто техническа подготовка“, разказва уредникът на Националния исторически музей Христо Христов.
От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия и се установяват връзки с висши офицери.
На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.
На 2 септември обаче в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да действа. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре (сега – гр. Съединение). На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.
На 8 септември в Търново, младият тогава Александър I Батенберг издава манифест, с който узаконява Съединението. И още на следващия ден българският княз е посрещнат в Пловдив, под развято вече българско знаме.
Дни след случилото се на 6 септември Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на Независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
